Съдържание на страницата

Мастило

Бягащи към слънцето

специално за Cool Rain

Една сутрин се събудих и се учудих: няма никой на света! И дори светлината май я няма... Само една ивичка пропълзя покрай прозореца и започна да изчезва.

— Почакай! — спрях стопяващата се ивица, — кажи ми как да върна светлината?

Слънце - DTH

— Спомни си слънчевата мисъл! — посъветва ме тя. — Хвани се за крайчето на светлите спомени...

Така и направих. А моите спомени изведнъж се превърнаха в слънчеви зверчета и побягнаха. Тогава се опитах да ги задържа с крайчето на усмивката. Но усмивката ми каза:

— Аз все пак не съм гумена...

И се скъса.

И тогава и аз се превърнах в слънчево зверче и побягнах към страната на вечно сияещите въображаеми планини, гори, замъци, дворци.

— Чакайте! — извиках на спомените си, — почакайте, без вас аз съм нищо...

И те ме погледнаха, и се спряха...

Така си стоим и до ден днешен: аз и бягащите към слънцето зверчета.

Стоим между Отминалата светлина и Утрешното слънце. Стоим, защото вятъра е замрял. Защото някой е откраднал движението. Някой, обърнал ни гръб и замръзнал. А светът край нас изстива с разлюбени очи.

Protected by Copyscape