Раздел: Мастило - ADIANAM Red Hot Spot



Навигация чрез Бърз достъп



Пояснение за страницата и/или навигация

Молив, после перодръжка и мастилница, много по-късно и химикалка. Спомени... Далечни спомени как се учехме да пишем. Кукички, ченгелчата, букви, думи. Мастилото...
И спомените за мастилените петна... Далеч преди тези спомени са другите: за топлината от запаления огън в камината, за студената зима навън и тихия напевен глас на разказвача в здрача.
Приказката!


Съдържание на страницата

Раздел: Мастило

Приказка за приказката

Ако някой ви каже, че не обича приказки — не му вярвайте, той/тя просто оригиналничи. Всеки като малък поне веднъж е слушал в захлас, с широко отворени очи, с леко открехнати от почуда устни това, което някой близък търпеливо и с чувство, интригуващо и спиращо дъха разказва. Приказките. От тях остава сладко-горчива следа за цял живот. Приказките са първите докосвания до необяснимото, до въображаемото непостижимо. Ако попитате някой "Какво е приказка?", обикновено ще чуете нещо от типа на "Това е нещо... нещо много добро и хубаво... нещо, което всъщност не съществува." Приказката. Когато говорим за Приказката, винаги се опитваме да изкажем с думи най-важното, да изразим това, което с най-искрено и дълбоко чувство трепти в нас, но думите се получават или префърцунени, или цинични, или някак лигави. А истината за Приказката остава скрита дълбоко вътре в нас, неизказана... Истината за Приказката — тя не позволява на парещите от умора очи да се затворят, късно след полунощ, когато превъзмогвайки невъобразимата умора дописваш последния ред или полагаш последния щрих. Истината за Приказката е в протегнатата за помощ ръка. И най-вече Истината за Приказката е в това, че може би имено ти ще съумееш да преподнесеш разбираемо такива понятия като приятелство, щастие, любов.