Мъничето и Облачето

на моето скъпо Мъниче

Лека нощ, Мъниче! И ти пожелавам да сънуваш, че си имаш твое, лично твое Облаче. Това облаче е бяло, меко, топло и често кръжи над двора. Да, да, точно над вашия двор.

Един хубав ден, когато излезеш да се поразходиш и на двора няма нито едно от твоите приятелчета - това облаче ще се спусне към теб... Ето го! Ти се усмихваш, прегръщаш го, покатерваш се отгоре му, лягаш по корем точно в средата и Облачето започва да се издига. То бавно полита нагоре и ти виждаш всичко и всички през прозорците: някой гледа телевизия, друг гали кучето си, а ето там твоята майка - тя пече сладкиш в кухнята.

Мъниче, ти знаеш, че няма за какво да се вълнуваш, защото Облачето е твой истински приятел. Вие двамата ще се поразходите, ще полетите натам-насам и после ще се върнете обратно. Защото това Облаче е вълшебно, толкова вълшебно, все едно го е описал Андерсен.

Ето, вече летите над двора. Ти докосваш с ръчички малките листенца на дърветата - тези, които са най-горе, на върха на най-високите клонки. Облачето се издига още по-високо и ето, че се срещате нос в нос с една учудена врана, кацнала на покрива. А ето и антената, можеш спокойно да я разгледаш отблизо. А сега вече виждаш целия двор и дома си от високо, но ги виждаш толкова мънички, все едно че могат да се поберат в шепичките ти. И разноцветните коли по улицата са толкова малки...

А Облачето внимателно те обгръща от всички страни с мекотата си и те отнася на запад - да погледаш тихия залез на слънцето. Големият жълто-оранжево-червен диск бавно се спуска надолу и се потапя в морето. Сигурно е много уморено, щом толкова бавно се движи. Птиците една по една замлъкват, а след това тишината полека-лека се изпълва с далечния звън на цикадите, скрити някъде там долу в тревата. Постепенно настъпва щастливата и тиха лятна нощ...

Твоето Облаче бавно те полюшва - като в топла и мека люлка, обвита от пухкавия сумрак - и бавно се спуска надолу към двора. Ето, стигнахте точно пред прозорчето ти, където мама те очаква. Тя отваря широко прозореца и се усмихва.

Облачето влита в стаята и мекичко те оставя в леглото, защото ти вече спиш. Мама те завива с одеалце, а под главичката ти е възглавницата - свежа, бяла и пухкава... Като Облачето, което задължително утре пак ще долети при теб - нали е твоето лично Облаче! Спи сладък сън, Мъниче...