Снежинката

Интересно, а дали на снежинката й става студено? — помислих аз и се превърнах в снежинка. И се понесох заедно с вихъра по ледените писти на ивицата замръзнал вятър.

Изведнъж съзрях долу три малки жирафчета. Стоят и ме зяпат. Най-голямото от тях замислено каза:

— Интересно, а дали на снежинката й става студено?

— А какво е това студено? — попита средното жирафче.

— А какво е това снежинка? — попита най-малкото.

Спуснах се надолу, по-близо до тях, за да им разкажа...

Но изведнъж размислих и се отказах. Нека сами да разберат. Само че жирафчето с най-дългата шия се протегна и ме стигна, и ме докосна, и веднага възкликна възмутено:

— Тя ми опари носа!

— Значи, снежинката има температура! — каза най-малкото жирафче.

— Не — намеси се средното. — Щом пари, значи е много гореща, а щом е много гореща, значи това е литнала искрица от слънцето...

— Нека помислят — прощепнах на ивицата замръзнал вятър. — Сигурно това са заблудили се жирафчета. Виждаш ли как слънчевите им шии бавно се покриват със скреж... Съвсем скоро те сами всичко ще почувстват и ще разберат...
И какво е това много горещо...
И какво е това много студено...