Навигация чрез Основно меню
Навигация чрез Бърз достъп
Съдържание на страницата
Пояснение за страницата и/или навигация
Беше дълга нощ. Дълга около 1000 стъпки. Във всеки случай изминах от мравуняка до кръглото езеро точно толкова. Нощта вървеше до мен и не ми говореше.
— Е, какво пък, — казах на нощта, — щом искаш да млъкна, тогава ще се превърна в рибка.
Гмурнах се в кръглото езеро и се преобразих... Разгладих върху повърхността на водата ефирните си перлени плавници и започнах да съзерцавам луната.
— Там, на луната, живее Лунният Луми — прозина се езерото, обгръщайки ме с мързеливи сънени трепкащи вълнички. — Той много обича да си говори с всички, които са далеч...
— Л-у-уми! — повиках с нечуващия се глас на водата, и на луната се появи сребърно прагче.
— Най-после се съгласи да си поговориш с мен — щастливо се усмихна Луми, докато присядаше на стъпалото.
Аз също много се зарадвах, че поне някой ми се усмихва щастливо.
— Можеш ли да ми отговориш на един въпрос? — попитах аз далечното човече.
— С удоволствие ще ти отговоря — намигна Луми с изкрящите си очики.
— Ти знаеш ли каква е действителността?
— Кръгла! — отвърна Луми, заливайки се с лунен смях и скочи при мен във водата.
Ние толкова шумно се плискахме, докато измервахме кръглата действителност на езерото, че нощта, запушвайки ушите си, избяга от нас през девет мравуняка в десетото.
Навигация на страницата